Възпитаници на ПГ САГ впечатлиха приятно в Германия

18.05.2011

Всичко започнало в края на XV в., когато Леонардо създал програма на свое име за развитие на човешките ресурси. Редица млади флорентински художници се възползвали от нея, като... Доколко това е истина, не знам. Но е факт, че 20 ученици от ХБ и ХIБ прекараха три чудесни седмици (2.-23.04) на практика в Шкойдиц, Германия по програма "Леонардо". Да не пропусна да се похваля – и аз бях един от тези щастливци. За нас отговаряха г-жа Македонска и инж. Димовска, които също усъвършенстваха своите умения – съответно в работата с винтоверт и немския език. Ръководството на училището обмисля да им даде часове по новите им специалности.

Проектът, който ни запрати на 1400 км от ПГСАГ, носеше доста дълго име, но за приятелите беше просто "Сухо строителство". Подразбира се, че практиката ни се изразяваше в гипсокартонени вълшебства. За сравнително кратко време успяхме да изградим склад за напитки и кабинки в две помещения, мечтаещи да бъдат тоалетни. За това, като се замисля, не съм си мечтал... И с цел да бъда по-скоро обективен, отколкото скромен, ще добавя, че ръководещите работата майстори бяха изумени от уменията ни и особено от непоколебимата работа на момичетата със страшни машини като немския перфоратор (Bohrmaschine Germanicus).

В свободното си време се забавлявахме, както си знаем. Добре опознахме центъра на Лайпциг, както и Шкойдиц (това е лайпцигското Коматево). Всяка вечер покорявахме клуба на приютилото ни имение. Много от нас любезно се погрижиха за заздравяване на българските дипломатически отношения с Румъния, Полша и Словакия. Имахме и екскурзии до забързания Берлин и очарователния Дрезден.

Дали се променихме след всички тези дни, изцяло различни от ежедневието ни тук? Всеки ще отговори за себе си. Но съм сигурен, че придобихме ценен опит и прекрасни спомени. Завързахме приятелства. Изживяхме множество приятни емоции – като розовия суитчър, с който трудно се разделяш, тръпката при вида на поредното "Порше", малка сбъдната мечта за рожден ден, разходки в дъжда, всекидневни "дегустации" на шоколад, роза от любим човек...

И "nächster Halt"* вече е Лаута, а не Lütschena. Но ние сме пак заедно – по-близки от преди. Един екип.

Добави коментар