24 февруари- Ден на розовата фланелка

24.02.2016

Днес – 24 февруари е световен ден на борбата срещу тормоза и насилието сред младите хора. Всичко започва в Канада, като протест срещу инцидент, свързан с тормоз в едно училище в провинция Нова Скотия. Събитието е организирано от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс. При откриването на учебната година през септември 2007 г. в тяхното училище група по-големи ученици се подиграват и тормозят деветокласник, дошъл на училище, облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден решават да купят и разпространят сред съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозения техен съученик. Скоро тази инициатива на канадските ученици се подема и от хиляди училища по целия свят. През 2011 г. около 1 млн. ученици от над 25 страни отбелязват този ден с различни прояви..

Насилие… факт е, че го има навсякъде около нас. Факт, който е много тревожен. Примери за насилие в училище за съжаление има. Един от тях е историята на Лора Граймс, която се самоубива на 14 години, след като е била системно малтретирана от съучениците си. Момиче, погубило живота си, заради хора, които се радват на чуждото нещастие и болка. Болка, която остава неизлечима. А именно хората, които са тормозели своите връстници, са карали Лора да „проклина”рождението си, да носи болката в очите си и да крие сълзите си.

Предсмъртното й писмо е тъжно и изпълнено с много болка и страдание:

…Аз съм човекът, който носи болка в очите си; Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме.
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът – от твоето поколение

Това стихотворение ни натъжава, но и ни кара да се замислим за много неща в живота си. Например колко трябва да сме благодарни за всичко, което имаме, за шанса ни в този живот… Шансът, който много деца нямат. Натъжаваме се, като четем всеки един стих, защото разбираме, че животът на това момиче е бил изпълнен с нещастие и самота и защото има хора, чиито души са изпълнени с омраза, а сърцата им са по-твърди и от камък. Сърца, наказани да не изпитват никога чувството любов… любов към света и хората около себе си.

Нека спрем насилието в училище, като се уважаваме и ценим всичко, което имаме. За да обича един човек, той трябва да бъде обичан и тя - Любовта трябва да е някъде дълбоко в душата на всеки един от нас.

Виж галерията

Добави коментар